екскурзии, почивки, острови, екзотика, КАРИБСКИ ОСТРОВИ, Американски Вирджински острови (U.S. Virgi

Екскурзии Почивки Круизи

bg en tr
оферта: цена до:
 
София
бул."Витоша"131 А
Тел.:
02 468 90 61
02 465 31 96
0895785566
0895672582
КОНТАКТИ www.exotic-ines.com ЕКЗОТИКА ТАЙЛАНД ПОЧИВКИ ЛЯТО 2018 УИКЕНДИ  
По държави

ИНТЕРЕСНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА КАРИБСКИТЕ ОСТРОВИ - Антигуа и Барбуда, Аруба, Барбадос, Британски Вирджински острови, Гваделупе, Доминика, Мартиника, Сен Мартен/Синт Маартен, Холандски и Антилски острови: Бонайре, Кюрасао, Сайба, Синт Юстатиус, визов режим

Антигуа и Барбуда (Antigua and Barbuda)
Антигуа е известен с топлите си и силни ветрове, красиви пристанища и коралов риф, който го заобикаля и предпазва. Заедно с остров Барбуда и още няколко малки островчета съставляват независима държава - Антигуа и Барбуда. Антигуа е най-големия остров и най-населения. Барбуда се намира на север, точно над остров Антигуа. Най-високият връх на Антигуа и Барбуда е само 402 м. Островите са с постоянни температури - приятен, топъл климат.
Първоначално островите били завладяни от испанците, при второто пътешествие на Колумб през 1493 г. испанци и французи основавали няколко поселения на островите, но през 1667 г. англичаните обявили тази територия за своя колония и довели ирландски роби - католици - на Антигуа, за да работят в захарните плантации. Робството било отменено през 1834 г. Островите станали независима държава на 1 ноември 1981 г.
Не се изискват визи за български граждани.
 
 
Аруба (Aruba)Холандия
Аруба е наричан Карибският Лас Вегас, заради големите казина, лъскави хотели, превъзходни ресторанти и шоу програми. Аруба е остров, дълъг само 32 км, на 27 км от венецуелския щат Фалкон. Аруба е част от Кралство Нидерландия.
Първите европейци са стъпили на Аруба през 1499 г. и тогава е обявена за испанска колония. Но през 1636 г. холандците завладели острова.
Икономиката на Аруба се крепи върху добива на злато, нефт и туризма. Аруба привлича туристи с красиви плажове и умерена температура. Тъй като Аруба е със сух климат, температурата и влажността са по-поносими за европееца, отколкото на повечето Карибски острови. Освен това, Аруба се намира извън пояса на ураганите, и няма драстични промени в климата, затова е подходящ за всякакви спортове и развлечения.
На Аруба всеки може да намери нещо, подходящо за себе си - скъпи, престижни плажове, или по-евтини, но достатъчно чисти и удобни; шумни развлечения, екстремни преживявания, или пък тиха и спокойна семейна почивка. Аруба е и добро място за пазаруване, с голямо разнообразие от стоки и сувенири на разумни цени. Двата най-известни плажа на Аруба са: Палм Бийч и Ийгъл Бийч. Палм Бийч е може би по-добрият, но и твърде претъпкан, а Ийгъл Бийч е по-спокоен и по-евтин.
Не се изискват визи за български граждани. Граничният режим е същия, като за Холандия
 
 
Барбадос (Barbados)
Барбадос е най-източния Карибски остров. Той е известен като луксозен ваканционен дом на най-богатите и известни хора.
Барбадос е независима държава и е разположен на 434 км североизточно от Венецуела. В най-широката си част острова е 23 км и е дълъг 34 км. Барбадос е от невулканичен произход и се състои главно от вкаменени корали. Върху климата на острова силно влияние оказват въздушните потоци от атлантическия океан. Барбадос има много висок стандарт на живот и се смята за една от най-развитите сред развиващите се страни.
Името Барбадос е дадено на острова от португалския изследовател Педро Кампос през 1536 г. който го нарекъл "Os Barbados" (Брадатия) защото растителността на крайбрежието напомняло брада.
От 1536 до 1550 г. испанските конквистадори почти обезлюдили острова. Когато през 1620 г. британски моряци стъпили на острова, го намерили пуст. Така този остров бил колонизиран от Великобритания и до независимостта си през 1966 г. Барбадос оставал неизменно под юрисдикцията на Британската корона. На остров Барбадос освен големия брой африкански роби, имало и бели роби - келти от Ирландия и Шотландия. Барбадос процъфтявал главно от производството и износа на захарна тръстика, затова целия остров бил разделен на огромни захарни плантации, за които били необходими много роби.
Търговията с роби също процъфтявала. Но през 1816 г. на острова избухнало едно от най-големите робски въстания в историята на Карибите. Хиляди хора загинали по време на сраженията, 144 роби били екзекутирани и 123 - депортирани. Осемнайсет години по-късно робството било премахнато.
Барбадос е известен сред туристите най-вече с плажовете си - има плажове за всеки вкус и всеки джоб. Източния бряг е по-тих и спокоен, а западния предлага по-голямо разнообразие от хотели, ресторанти и нощни клубове. Атлантическият бриз създава приятна температура. Дъждовният сезон е от юни до декември. Макар че целогодишно условията за сърф са добри, от декември до март вълните са най-високи и това е най-предпочитания сезон за сърфистите. На Барбадос има условия за всички видове водни спортове.
Барбадос е известен и с екзотичната си растителност и красиви ботанически градини. Има и достатъчно нощни заведения, където може да танцувате до зори, да слушате различни стилове музика, хапнете и пийнете обилно. Тук има много безмитни магазини, откъдето можете да си купите всевъзможни сувенири и ръчно изработени изделия от местни майстори, които да ви останат като приятен спомен от ваканцията.
Не се изискват визи за български граждани. В страната се влиза с валиден паспорт и двупосочен самолетен билет.
 
 
Британски Вирджински острови (British Virgin Islands) Великобритания
Както подсказва името, тези острови са отвъдморска територия на Великобритания. Разположени са източно от Пуерто Рико. Британските Вирджински острови се състоят от няколко големи и повече от 50 по-малки островчета, като само 15 от тях са населени. Най-големият от островите - Тортола - е дълъг 19 км и широк 5 км. На него се намира столицата Роуд Таун и населението му е около 22 000 хиляди души.
По време на второто пътешествие на Христфор Колумб през 1493 г. островът бил наречен Света Урсула и 11-те хиляди девици, което за по-накратко било произнасяно като Девиците (Вирджинс). След началото на 16 век, когато на Вирджинските острови била открита медна руда, за контрол над тази територия започнали да спорят англичани, холандци, французи, испанци и датчани. Островите били често обект на нападение от страна на пирати. Холандците се установили трайно на остров Тортола през 1648 г., но през 1672 г. англичаните завладяли Тортола и няколко от другите острови. Започнало да се развива производството на захарна тръстика и до спада на цените на тръстиката, търговията и живота на островите процъвтявали. През 1917 г. САЩ купили от Дания съседните острови Сейнт Джон, Сейнт Томас, Сейнт Крокс за 17 милиона долара. Така се образували Американските Вирджински острови и Британските Вирджински острови.
Повечето от островите имат вулканичен произход и хълмист релеф. Смята се, че един от островите - Норман Айлънд, е вдъхновил автора на "Островът на съкровищата".
Нещо, с което туристите трябва да се съобразяват, са нормите на поведение - нудизмът, голите пъпове, разходките по бански и без обувки са неприемливи.
Най-важните плажове са Кейн Гардън Бей, Лоблъли Бей и Уайт Бей. Местните хора са много отзивчиви и общителни. На островите ще намерите прекрасни места за разходка, за разглеждане на природата, или просто да пообщувате с местните. Островите предлагат добри възможности за спортен риболов, плуване с делфини, яздене, водни спортове. Тук може да намерите както много скъпи курорти, така и много евтини, но приятни малки хотелчета и вили. Любителите на нощния живот ще открият много ресторантчета с жива музика, където да прекарат приятно.
 
 
Гваделупе (Guadeloupe) Франция
Гваделупе, като отвъдморска територия на Франция, е част от европейския съюз и официалната валута тук е еврото.
По време на второто си пътешествие, на 14 ноември 1493 г., Христофор Колумб станал първият европеец, стъпил на острова. Той нарекъл острова на името на известна икона на Дева Мария в испански манастир.
Франция поела управлението на острова през 1635 г. и депортирала много от местните жители. През следващото столетие островът на няколко пъти бил превземан от Великобритания. За значимостта на тази земя говори и факта, че Франция била готова да се откаже от частични териториални претенции в Канада, ако Британия и върне остров Гваделупе.
През 1794 г., когато Франция си върнала острова, избухнало робско въстание срещу собствениците на захарни плантации. Когато американските интереси били заплашени, император Наполеон изпратил войска да потуши въстанието и да възвърне робството. Водачите на въстанието се самоубили, виждайки наближаващите войски. За да потушат въстанието, френските войници убили 10 000 жители на острова.
На 4 февруари 1810 г. Великобритания отново установила контрол над острова, но на 3 март 1813 г. предала властта на Швеция, която една година по-късно върнала острова на Франция. Робството на острова било отменено през 1848 г.
Днес населението на Гваделупе се състои главно от африканци, европейци, индианци и малки общности ливанци и китайци. Френската част от острова Сен Мартен е под юрисдикцията на Гваделупе.
Гваделупе се отличава с формата си на пеперуда и със спиращите дъха скали и тропически гори. На острова се усеща френската атмосфера, но културата и кухнята на Гваделупе са смесица от креолска и френска. Тук има възможност да разгледате красива природа, запазени малки градчета, да се насладите на добра кухня.
На острова няма толкова луксозни курорти, колкото на някои съседни, но има прекрасни плажове и много възможности за активна почивка като голф, тенис, водни спортове и др. На Гваделупе се намира един от най-големите и най-добри аквариуми на Карибите. Гваделупе не е подходящо място да пазаруване заради твърде високите цени.
Не се изискват визи за български граждани. Граничният режим е същия, като за Франция.
 
 
Доминика (Dominica)
Остров Доминика е самостоятелна държава и не трябва да се бърка с Доминиканската Република.
Корабите на Колумб достигнали острова в неделя и затова островът бил наречен Доминика - неделя. Тъй като дълго време е бил окупиран от Франция и защото се намира между две френски отвъдморски територии - островите Гваделупе на север и Мартиника на юг, Доминика често е наричана "френска".
Доминика е един от най-младите острови в Карибско море и все още се формира под въздействие на вулканичната активност. Съхранил е природата си и на тук все още могат да се видят уникални животински и растителни видове. На Доминика се излива огромно количество дъжд, особено по западния бряг.
През 1493 г., когато Колумб открил острова, първоначално оставили там поселение, но скоро всички напуснали острова. През 1627 г. Англия, а през 1635 г. Франция също направили неуспешни опити да завладеят Доминика, защото местните племена давали сериозен отпор. Едва през 1805 г. Великобритания установила управление над острова. Африканските роби в Британската империя добили права през 1834 г. и от 1838 г. Доминика станала първата британска карибска колония, където негрите имали статут на самоуправление. В 1896 г. обаче, Великобритания поела отново контрола над Доминика и и върнала статута на колония. От 1958 до 1962 г. Доминика станала провинция на просъществувалата за кратко Федерация Западни Индии. През 1978 г. Доминика окончателно станала независима държава. Еуджиния Чарлс - министър-председател на Доминика от 1980 до 1995 г. била първата жена на такъв пост в карибския регион.
Доминика е с площ 754 кв. км. на които са разположени джунгли, езера, водопади, реки и минерални извори. На Доминика няма пясъчни плажове, затова е по-подходяща за подводни спортове, а не за плажуване. Доминика е прекрасно място, на което всеки ден ще преоткриваш нови, сякаш недокоснати от цивилизацията места, далеч от шума, ще се наслаждаваш на невероятни гледки. На острова няма казина и шумни курорти. Това е място, сякаш недокоснато от човешка ръка. Както културата, така и кухнята на Доминика са удивителна смесица от африкански, карибски, френски и арабски елементи. Тук е и подходящо място да си купите всевъзможни красиви сувенири.
Не се изискват визи за български граждани за престой до 21 дни. За престой над 21 дни се изисква виза, която може да бъде получена и на границата.
 
 
Мартиника (Martinique)Франция
Мартиника, като отвъдморска територия на Франция, е част от европейския съюз и официалната валута е еврото. Официалният език е френския, но голяма част от жителите на острова говорят антилски креолски. Остров Мартиника е изобразен на всички евробанкноти.
Площта на острова е 1128 кв. км., върху които са разположени живописни планини, тропически гори, савана, красиви плажове. Мартиника е била наречена от коренните жители "Остров на цветята" заради разнообразието от екзотични цветя и растения.
Днес Мартиника има един от най-високите стандарти на живот в целия карибски регион. Мартиника е дом за аристократи и сноби - с модни бутици, шумни градове, лъскави квартали, скъпи хотели и ресторанти.
Христофор Колумб видял острова още през 1493 г., но не стъпил на него до четвъртото си пътешествие през 1502 г. Дори тогава испанците не колонизирали острова, а първите европейски жители били французи, които основали селище през 1635 г. Скоро Мартиника се превърнала в богата и доходоносна колония. На острова били докарани роби от западна Африка, за да работят на плантациите със захарна тръстика, какао и кафе. Холандци и англичани многократно се опитвали да завладеят острова. Англичаните го окупирали на няколко пъти - по време на Седемгодишната война, по време на Френската революция и по време на Наполеоновите войни. Когато робството било забранено през 1814 г., хора от Индия и Китай били взети да работят в плантациите.
Мартиника привлича с шикозните си курорти. Плажовете на столицата Форт де Франс са покрити с бели пясъци, а в северната част на острова - със сиви. На острова има много интересни места за посещения, като ботанически градини, старинни църкви, музеи и др.
Островът е популярен като място за гмуркане и наблюдаване на подводния животински и растителен свят. На Мартиника трудно ще намерите по-евтино място, където да отседнете. Мартиника е известна с нощния си живот и там има безброй барове и клубове, където да танцувате и да опитате различни напитки. На Мартиника има достатъчно бутици и магазини, където да пазарувате, стига да разполагате с достатъчно финансови средства.
Не се изискват визи за български граждани. Граничният режим е същия, като за Франция.
 
 
Сен Мартен/Синт Маартен (Saint Martin/Sint Maarten)
Ако някой се учудва защо този малък (само 98 кв.км.) карибски остров има две имена, то е защото той е разделен между две държави. Синт Маартен е холандски, а Сен Мартен е френски. Така на едно малко парче земя може да посетите едновременно две държави. И използваните валути са различни, и дори цените в хотелите зависят от това в коя страна на острова се намирате. Единственият начин да разберете в коя държава сте, е да следите табелите по улиците, които указват, че сте преминали границата. Туристите винаги зависят от таксито, но тук такситата нямат броячи, затова трябва предварително да уговаряте цената на пътуването.
Островът е място, където винаги ще намерите нещо според джоба си - от скъпи курорти до евтини квартири. На острова има 37 красиви плажа и където и да се намирате, винаги ще сте близо до някой от тях.
На 11 ноември 1493 г. Христофор Колумб забелязал острова, и тъй като на този ден се презнувал деня на свети Мартин, нарекли острова на името на светеца. Тъй като острова се населявал от враждебни и човекоядни племена, чак до 17 век европейците не могли да го завладеят напълно. Първи холандците сложили ръка на острова, но през 1633 г. испанците си го върнали и започнали да водят роби на острова, за да работят на захарните плантации. Когато робството било забранено, през първата половина на 19 век, на острова докарали работници от Китай и Индия. Затова Сен Мартен и другите острови в района са населени с пъстра смесица от индианци, африканци, азиатци и европейци. Франция и Холандия се съгласили да си разделят острова на 23 март 1648 г. Франция получила 53,20 кв.км., а Холандия - 34 кв.км.
Островът е подходящ за практикуване на всякакви подводни занимания, заради красивите рифове, подводни пещери и кристално чисти води. Освен това, тук може да практикувате голф, тенис, езда. Тук има не само хотели за всеки джоб, но и магазини за всеки вкус и джоб. Любителите на нощния живот също ще останат доволни с множеството барове, нощни клубове и казина.
Не се изискват визи за български граждани. Като остров разделен между Холандия и Франция граничният режим е същия, като за Холандия и съотнветно Франция.
 
 
Холандски и Антилски острови (Netherlands Antilles)Холандия Бонайре (Bonaire), Кюрасао (Curacao), Сайба (Saba), Синт Юстатиус (Sint Eustatius)
Холандските Антилски острови се разделят на две групи острови: Курасао и Бонайре, които са съвсем близо до венецуелския бряг и Синт Юстатиус, Сайба и южната част на Синт Маартен/Сен Мартен, които се намират югоизточно от Вирджинските острови. Островите са автономна част на Кралство Нидерландия и икономиката им зависи от туризма и нефта.
Островите са били заселени от испанците веднага след откриването им. През 17 век те са били завладяни от Холандия и били използвани като база за търговията с роби.
До 1986 г. и Аруба е влизала в състава на Холандските Антилски острови, но се отделила като отделна област в рамките на Кралството. Очаква се от юли 2007 г. Холандските Антилски острови да се разпаднат като общност. Всеки от островите, подобно на Аруба, ще стане независим окръг.
Холандските Антилски острови са:
 
Бонайре (Bonaire)
Бонайре е с площ 288 кв.км. Макар че официалният език е холандски, местните говорят и английски, испански и папиаменто (смесица от креолски, африкански и европейски езици).
Бонайре е един от главните снабдители на сол за САЩ. От ХV век, когато холандците се заселили на острова, е започнал добива на сол, като почти същия метод за извличане на солта се използва и до днес. Островът е обграден от коралов риф и е едно от най-добрите места по света за гмуркане. Бонайре е известен и с популацията си от фламинго. Подходящ е за семейни почивки, понеже не е прекалено натоварен, плажовете не са претъпкани и няма твърде много ресторанти, кръчми и казина. Разходка пеш, или на велосипед, е най-добрият начин да разгледате природните красоти на Бонайре. Има възможности и за уиндсърф, каяк и др. водни спортове. Рифовете около острова са защитена територия. Там не може да се лови риба, нито може да си вземете корал като сувенир.
На острова има много градчета, запазили старинната си архитектура и много исторически забележителности, които си заслужава да бъдат посетени. Има много магазинчета, от които можете да купите всичко на прилични цени в долари. В Бонайре има две казина и множество не толкова шумни ресторантчета. На острова има някои изключително скъпи хотели - точно на плажа, обикновено оформени като красиви вили с много зеленина. Все пак може да намерите и доста по-поносими цени.
Не се изискват визи за български граждани. Граничният режим е същия, като за Холандия.
 
Кюрасао (Curacao)
Кюрасао е разположен съвсем близо до венецуелския щат Фалкон и е най-големият и най-населеният от трите, така наречени АВС острови (Aruba, Bonaire, Curacao).
Територията на Кюрасао е 444 кв.км. Кюрасао се намира извън пояса на ураганите. Има нетипична за тропиците растителност и повече прилича на югозападните американски щати - преобладават кактуси, храсти, вечнозелени растения. Заради рифа, който обгражда острова, той е популярно място за гмуркачи от цял свят, но по северния бряг, където има остри скали и няма плажове, гмуркането е опасно. Южният бряг на острова е с много тихи и спокойни води, има много заливи.
Първите европейци, видели острова, са членове на експедицията, водена от Алонсо де Охеда през 1499 г. Европейците донесли на острова болести като дребната шарка, които почти унищожили местното население. През 1634 г. островът бил окупиран от Холандия. В началото Кюрасао не бил привлекателен за завоеватели, защото нямало залежи от злато, но неговото удобно пристанище скоро се превърнало в добро място за търговия. Кюрасао станал търговски център и една от главните бази за търговия с роби. Холандските търговци събирали роби от Африка, превозвали ги до Асиенто, а от там робите били продавани и превозвани до различни точки на Южна Америка и Карибите. Голяма част от тях оставали на пазарите в Кюрасао. Благодарение на доходите от продажба на роби на Кюрасао започнало строителство на големи и красиви сгради, които стоят и до днес.
Смесицата от холандски и испански колониален стил придава уникален вид на острова, а архитектурата на столицата Вилемщад е включена в световното историческо наследство на UNESCO. Запазени и реставрирани са много от домовете на плантаторите, както и робските помещения. Всички те са отворени за посещения.
През ХVІІІ - ХІХ век островът за кратко бил окупиран от Англия и от Франция. Холандия отменила робството през 1863 г. и това довело до сериозна икономическа криза. Много жители на Кюрасао емигрирали на други острови, като например Куба, за да работят на захарните плантации.
Днес Кюрасао набляга най-много на опазване на историческото си наследство, реклама и развитие на туристическата индустрия. Заради историята на острова, етническия състав е много разнообразен. Болшинството жители са от афро-карибски произход, но има големи общности холандци, източно азиатци, португалци и ливанци. Още през ХVІІ век от Холандия са се преселили голяма група евреи. Има много емигранти и от съседните острови, а в последните години нараства и броя на холандски пенсионери, потърсили тук по-спокоен живот.
Кюрасао привлича туристите с безмитни магазини, казина, възможности за водни спортове и забележителна архитектура. Преди да се качите в такси, първо уговорете цената и не забравяйте, че след 23:00 часа цените се увеличават с 25%. Извън градовете има интересни места за посещения, като плантаторски домове, водопади, национален парк, пещери и др. На острова има 40 плажа. Ако търсите по-евтина почивка може да наемете вила, или апартамент. Кюрасао е истински рай за купувача - огромно изобилие от стоки и безмитни магазини!
Не се изискват визи за български граждани. Граничният режим е същия, като за Холандия.
 
Сайба (Saba)
Сайба е един от най-малките населени острови в Карибския регион с площ само 13 кв.км. Голяма част от острова всъщност е вулкана Маунт Скенъри висок 888 м. Официалният език е английски и се използва в училищата от 1986 г. На острова спокойно може да пазарувате с долари. На Сайба се намира и медицински университет.
Христофор Колумб забелязал Сайба на 13 ноември 1493 г. но не слязал на острова, заради скалистия му бряг. Според група английски моряци, слезли на брега през 1632 г. островът бил пуст, макар че са намерени останки от селища на индианци. През 1635 г. Сайба бил обявен за френски, но през 1640 г. Холандия изпратила хора от съседния остров Синт Юстатиус да го колонизират. Хенри Морган изселил холандците, когато успял да превземе този остров, който е с почти отвесни скалисти брегове. Едва в 1816 г. Холандия окончателно сложила ръка на Сайба. Междувременно търговията в региона процъфтявала и това малко, трудно достъпно островче, се превърнало в рай за пиратите.
За да стане по-достъпен, на острова са издълбани 800 стъпала. Тук има само един път, който се нарича "Пътят". Той е бил изграден въпреки категоричното мнение на холандски и шведски инженери, че такъв път не може да бъде построен. През 1963 г. е изградена брегова ивица и писта за летище. Пистата е най-късата в света, затова само три модела самолети могат да се приземят на нея. Друг начин да се доберете до острова е ферибота. Сайба е покрит главно с гори, макар че част от тях са отнесени от урагана, връхлетял острова през 1960 г.
На Сайба туристите могат да намерят спокойствие и лукс. Тук няма плажове, както на другите Карибски острови, но има много красиви гледки, екзотични градини и вулкан, по който може да се покатерите. На острова има и музей, и останки от първите поселения, които са интересни обекти за посещение. На Сайба лесно ще намерите къде да отседнете за по-малко пари. Тук ще намерите интересни произведения на местни майстори, които може да си купите като сувенири. Местните са изключително дружелюбни и се заприказват с всеки новодошъл. В почивните дни островът се превръща в едно голямо парти, на което всеки е поканен.
 
Синт Юстатиус (Sint Eustatius)
Синт Юстатиус е с площ 21 кв.км. Островът е открит от Колумб през 1493 г. От 1678 г. е част от Холандия. През ХVІІІ век тук е едно от първите крупни поселения на евреи в Новия свят. По същото време островът станал известен с наименованието "Златната скала", тъй като икономиката му процъфтявала, благодарение на неспазване на търговското ембарго между Великите сили. Островът продавал оръжие и амуниции на всички, които искали да купят. Търговията на Синт Юстатиус със САЩ била една от главните причини за ІV-та Англо-холандска война, която завършила катастрофално за холандската търговия. На 3 февруари 1781 г. островът бил превзет от англичаните, но десет месеца по-късно бил завоюван от французите, които били съюзници на холандците във въойната и им го върнали през 1784 г.
Синт Юстатиус едва в последно време започва да развива туристическата си индустрия и трудно може да намерите развлечения там. Това е място главно за спокоен отдих, или за еднодневна разходка. Повечето плажове нямат пясък и не са привлекателни, но са подходящи за плуване и гмуркане. Около вулкана на острова е приятно място за разходка с красива екзотична растителност. На острова има само едно селище, в което има няколко забележителности, между които останките от втората по големина синагога в западното полукълбо - разрушена от урагана през 1772 г. Тук няма да намерите скъпи курорти. Има само няколко хотела, но най-добре е да отседнете в частен дом. По пазара може да намерите интересни сувенири или да си купите бански и дрехи. В почивните дни може да потанцувате на открито с музика на живо.
Не се изискват визи за български граждани. Граничният режим е същия, като за Холандия.