Екскурзии Почивки Круизи

bg en tr
оферта: цена до:
 
София
бул."Витоша"131 А
Тел.:
02 468 90 61
02 465 31 96
0895785566
0895672582
КОНТАКТИ www.exotic-ines.com ЕКЗОТИКА ТАЙЛАНД УИКЕНДИ  
По държави

КАРИБСКИ ОСТРОВИ - ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ, ИСТОРИЯ, ПИРАТСТВО

Карибските острови са едно от най-атрактивните, най-известните по света места за туризъм. Те са почти 7 000 острова, всеки със своята красота и особености. Някои са самостоятелни държави, а други са отвъдморски територии на Франция, Холандия, Великобритания, САЩ и др. Всеки от островите има да разкаже забележителна история за приключения, завоевания, пирати и съкровища.

Някои от по-важните острови са:
-          Американски Вирджински острови (U.S. Virgin Islands) САЩ
-          Антигуа и Барбуда (Antigua and Barbuda)
-          Аруба (Aruba)Холандия
-          Барбадос (Barbados)
-          Британски Вирджински острови (British Virgin Islands) Великобритания
-          Гваделупе (Guadeloupe) Франция
-          Доминика (Dominica)
-          Испаньола (Hispaniola) Хаити и Доминиканска Република
-          Кайманови острови (Cayman Islands) Великобритания
-          Куба (Cuba)
-          Мартиника (Martinique)Франция
-          Монсерат (Montserrat) Великобритания
-          Остров Юнион (Union Island)
-          Пуерто Рико (Puerto Rico) САЩ
-          Санта Лусия (Saint Lucia)
-          Сейнт Винсент и Гренадини (Saint Vincent and the Grenadines)
-          Сейнт Китс и Невис (Saint Kitts and Nevis)
-          Сен Мартен/Синт Маартен (Saint Martin/Sint Maarten)
-          Тринидад и Тобаго (Trinidad and Tobago)
-          Тюркс и Кайкос (Turks and Caicos) Великобритания
-          Холандски и Антилски острови (Netherlands Antilles)Холандия Бонайре (Bonaire), Курасао (Curacao), Сайба (Saba), Синт Юстатиус (Sint Eustatius)
-          Ямайка (Jamaica)
 
 
История на Карибските острови
 
Между ХVІ и ХІХ век Карибския регион е играл изключително важна роля в борбите за надмощие между европейските държави. Този малък регион има забележителна история с много превратности и е видял всичко - от геноцид, робство, емиграция, пиратство, до икономически разцвет, бурна търговия и строителство, а в наши дни - туризъм.
 
Христофор Колумб бил първият европейски пътешественик, който достигнал Американския континент и скоро португалски и испански кораби започнали да колонизират части от Централна и Южна Америка. Европейските държави, по-специално Великобритиния, Холандия и Франция, се стремяли да извлекат максимална полза от богатствата на тази земя и това предизвикало много войни в региона.
 
При първото си пътешествие Христофор Колумб достигнал Куба и остров Испаньола (днес поделен между държавите Хаити и Доминиканска Република). Част от коренните жители били отведени в Испания, а останалите били поробени и така експлоатирани, че за кратко време били почти напълно унищожени. На островите било открито много малко злато, но завоевателите продължили да вярват, че тук има несметни богатства. Когато геноцида почти обезлюдил тези земи започнал вносът на африкански роби. Испанците населили само големите острови като Испаньола, Пуерто Рико, Куба, Ямайка и Тринидад.
 
Други европейски държави също се установили на островите, оспорвайки испанските завоевания. Английският пират Франсис Дрейк нападал много испански кораби и крепости на Карибите, включително пристанището на Сан Хуан през 1595 г. Британския адмирал Уилям Пен завладял Ямайка през 1655 г. и тя останала под британско управление повече от 300 год. Англичаните завзели също островите Барбадос, Сейнт Кидс и Невис, Антигуа, Монсерат и Бермуда.
Карибите са известни заради пиратите, особено между 1640 и 1680 г. През 1697 г. Франция получила западната част на Хаити. Тя контролирала и островите Гваделупе, Испаньола, Мартиника и Тортуга.
 
Холандците завладяли Сайба, Сен Мартен, Синт Юстатиус, Курасао, Бонайре, Аруба, Тобаго, Сейнт Крокс, за кратко време Порто Рико и др.
Дания управлявала сегашните Американски Вирджински острови от 1672 до 1917 г., когато предала суверенитета им на САЩ.
 
Карибският регион често бил повод за войни по време на колониалната епоха, но военните действия обикновено се развивали на европейския континент и само малко морски битки ставали в Карибско море.
 
Хаити - бившата френска колония на остров Испаньола - била първата карибска страна, получила независимост от европейските сили, когато през 1791 г. избухнало робско въстание, което извоювало първата свободна черна република през 1804 г. Освен най-старата в света независима черна държава Хаити е и втората най-стара република в западното полукълбо след САЩ. През 1844 г. върху останалата част от острова Доминиканската Република обявила своята независимост от Хаити. Някои карибски нации извоювали своята независимост от европейските държави през ХІХ век, а някои по-малки острови и до днес са провинции на европейски държави.
 
Според доктрината "Монро" САЩ трябвало да си създаде силно влияние върху повечето карибски държави и в началото на ХХ век островите извън британски и френски контрол станали известни като "американската тропическа империя".
 
 
 
История на пиратството
 
Ерата на пиратството в Карибския регион започнала някъде около 1560 г. и отмряла около 1720 г., когато европейските държави, които имали колонии в района, наложили по-усилен контрол върху морските пътища в Новия свят. От 1640 до 1680 г. бил златния век на пиратството в Карибско море.
 
Карибите били център на международната търговия в колониалната епоха и пиратството играло важна роля в тази търговия. Първоначално новоткритите земи били разделени между Испания и Португалия. Испания получила голяма част от контрола над Америките, където стратегически селища били Картахена, в днешна Колумбия, Порто Бейо и Панама, в днешна Панама, Сантяго, на югоизточния бряг на Куба и Санто Доминго, на остров Испаньола. През ХVІ век Испания сложила ръка на златните находища в Сакатекас (Мексико) и Потоси (днешна Боливия).
 
Огромните количества скъпоценности пренасяни от испанците от Новия свят в Стария привлякло пирати, които действали по пътя между Карибите и Севиля. За да се преборят с постоянната заплаха, испанците въвели режим на конвой за търговските превози. Кораби ежегодно тръгвали от Севиля към колониите, превозвайки пътници, войска и продукти. Всичко това обаче било само баласт, тъй като истинската цел била превозването на годишния добив от злато и сребро. Корабите спирали обикновено в пристанищата в Панама или Веракрус (Мексико), където докато разтоварвали обичайната си стока, товарели златото и среброто. На връщане тези кораби ставали лесна плячка на пиратите. Холандия и Англия, и двете протестантски държави, си съперничели с Испания, която била най-големия поддържник на католицизма.
 
От друга страна Франция искала да увеличи колониите си в Новия свят, след като видяла колко доходоносни са те. През 1564 г. Франция основала първото неиспанско селище на Карибите - Форт Каролин, близо до днешен Джаксънвил, Флорида. Така скоро споразумението за подялбата на Новия свят между Испания и Португалия било нарушено и запачнала яростна надпревара между европейските велики сили за надмощие в региона.
 
Макар и най-богатата държава по онова време, Испания не можела да защити търговските си интереси и надмощие в колониите и скоро между европейските държави избухнала война, а това дало възможност за развитие на пиратствто на Карибите.
 
Междувременно европейците донесли на местното население болести и експлоатация, от което района почти се обезлюдил. Това наложило да бъде внесена работна ръка - роби от Африка. Така Испания станала още по-зависима от английски, френски и холандски търговци, които скоро започнали да основават свои селища в района. Холандия се превърнала в световен лидер в морската търговия.
 
Забогатяващите холандски търговски компании финансирали военни експедиции срещу колониална Испания. Така на историческата сцена се появили холандски пиратски консорциуми. Скоро залежите от злато и сребро намалели и се увеличило значението на земеделски продукти като тютюн и захар. Скоро Испания, която трябвало да се сражава на няколко фронта, започнала да губи своето надмощие и своята роля в региона, което дало още един тласък на пиратството.
 
Първа стъпка в развитието на пиратството било увеличаване на значението на търговията с тютюн и спекулацията с цената му. Неспособността на Испания да контролира производството и търговията в колониите си оставило място за предприемчиви търговци-прекупвачи от Англия, Холандия и Франция да наложат истински контрол над търговията в района. В действителност пиратите по онова време били подкрепяни от страните противнички на Испания и често дори били на държавна служба. Често пиратите използвали важни пристанища, като например това в Тринидад, за да пласират стоката. Там спекулантите препродавали на европейските търговци купения на безценица от плантаторите тютюн, а в замяна купували храни и продоволствия на много ниски цени.
Отслабените във военно и икономическо отношение испански власти били неспособни да се противопоставят на тази търговия, която очевидно ощетявала Испания. Освен това пиратите използвали за свои бази колониалните поселения на французи и англичани, които незаконно се настанявали върху испански територии. Испанските поселения в Новия свят били оставени на произвола на съдбата, тъй като самата континентална Испания била на границата на банкрута. Без продоволствия и без армия, която да ги защитава, испанските колонии били лесна плячка за пиратите. Те, от своя страна, не пропускали възможността с минимум усилия да извлекат максимална полза.
 
Хаосът и мизерията завладяли следвоенна Европа (след края на 30-годишната война) накарали много хора да емигрират в колониите, с надеждата там да обработват земя и да преживяват, а други подхранили редиците на пиратите.
След края на войната холандските компании започнали да предпочитат търговията с колониите пред финансирането на пиратски акции. По това време Барбадос се превърнал в истински рай за търговците. Там имало огромно изобилие от стоки, а захарната тръстика произвеждана на острова, се продавала на най-добри цени. Всъщност в цяла Европа търсенето на захар се повишило и благодарение на това колониите, произвеждащи този продукт, процъфтявали.
Най-благоденстващият френски остров бил Тортуга - съвсем близо до бреговете на остров Испаньола - който бил рай за пиратите. За холандците остров Курасао бил центъра на търговията със захар и роби. Скоро колониите - испански и неиспански - започнали да забогатяват от износа на захар и тютюн, а притока на работна ръка с увеличаване на пазарите за роби довело до по-добър добив от мините и по-добро обработване на земята.
 
Така колониите ставали все по-независещи от европейските държави и по-богати. Проблемът им бил в сигурността. Европейските държави не били способни да осигурят защита на колониите си, затова селищата в Новия свят се обръщали за помощ към пиратите, които ги охранявали срещу заплащане. Не били рядкост и случаите, когато пиратите се обръщали срещу спонсорите си.
Англия, разтревожена от нарастващата икономическа сила на Холандия, започнала търговска война с нея, като наложила редица ограничения в търговията - като например до английските колонии да се доставят само английски стоки, превозвани с английски кораби. Това било сериозен удар по търговския флот на Холандия, но от друга страна дало още по-голям тласък на спекулацията и пиратството. Новото завоевание на Англия - Ямайка, се превърнало в новия рай за пиратите.
 
Към 1700 г. европейските държави успели да стъпят на краката си след кризата от войните и успели да изградят по-големи и силни армии и по-голям и по-добре въоръжен флот, с които можели да осигурят защита на колониите си, без да прибягват до услугите на пирати. С това златният век на пиратството приключил. След 1720 г. пиратите почти изчезнали, преследвани от английския кралски флот, базиран в Порт Роял, Ямайка.
 
Края на ХVІІ и началото на ХVІІІ век било време на разцвет за всички държави в Карибско море. Това дало тласък на мирната търговия, отглеждането на тютюн, ориз и захар и оставяло все по-малко място на спекулата и пиратството. Пристанище Насао, Бахамите, било последната крепост на пиратската търговия.
След 1720 г. пиратството в класическия му вид било изключителна рядкост в Карибите, понеже европейските сили преследвали и жестоко наказвали всяка проява на пиратство. По това време с пиратство се залавяли отчаяни безработни моряци, за които това било единствения начин да свържат двата края и всичко се свеждало до най-обикновени кражби, в които нямало нищо героично.
Известните пирати на ХVІІІ век били бледо копие на своите предшественици и това, което ги очаквало накрая - било залавяне и обесване. За пример в златната епоха на пиратството Хенри Морган бил удостоен с титла рицар и получил поста губернатор на Ямайка.